Паул Клее (1879 ~ 1940) е швейцарско-германски художник, един от най-изявените

Някои очи виждат, други чувстват ~ Паул КЛЕЕ

Паул Клее (1879 ~ 1940) е швейцарско-германски художник, един от най-изявените художници на 20 век, който не принадлежи към никое течение, въпреки че повлиява разнообразни стилове, измежду които експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм.

Наричан е доста неща: татко на нереалното изкуство, Баухаус занаятчия, предходник на сюрреализма, а от доста експерти и ценители - извънредно сложен за установяване човек. Всъщност картините му са свързани с многочислени реформаторски придвижвания от 20-ти век – от немския експресионизъм до Дада.

Същността на изкуството на Клее не може елементарно да бъде включено в една категория, с помощта на богатата системата от пулсиращи форми, мистични писмени знаци и други забавни обекти, които развива, с цел да натрупа в композициите си.

Тези знаци означават някои от първите старания през 20-ти век за внедряване на духовно наличие и човешкото подсъзнание в изкуството. На собствен ред те въодушевяват и сюрреализма, и нереалния експресионизъм, чиито авторитетни представители, от Джоан Миро и Салвадор Дали до Марк Ротко и Робърт Матеруел, показват Клее като пътеводна звезда.

Паул Клее от дребен стартира да се занимава с изобразяване и музика. Първоначално има намерение да стане музикант, само че по-късно взема решение да се посвети на изобразителното изкуство. През 1898 година отпътува за Мюнхен, където учи при Хайнрих Книр, а от 1899 година – в Академията за изящни изкуства при великия Франц декор Щук.

В началото на 1900 година художникът коренно скъсва с хилядолетната традиция в изкуството: вярното показване на обектите от действителния свят. Заедно с Пикасо и други авангардни художници от края на века, той отхвърля разпознаваемото наличие, допринасяйки за тази форма на изкуството, която през днешния ден познаваме като „ абстракция “. Клее е ранният осиновител на това придвижване и член на една от районните фракции на немския експресионизъм, „ Синият конник “, учредена в Мюнхен от група от художници, най-важните, от които са Василий Кандински и Франц Марк и обвързана с убеждението, че изкуството би трябвало да работи в метафизичната област. Клее е главно трансценденталист, който има вяра, че материалният свят е единствено една от многото действителности, отворени към човешкото схващане.

Това прелестно начинание бива заровено с експлоадирането на Първата международна война и гибелта на сътрудниците му Август Маке и Франц Марк на бойното поле. Тъй като контузиите от войната не престават, нереалните художници като Клее търсят леговище във форми на изложение, които тотално да ги отделят от материалния свят. Картините, които той и другите художници рисуват в обилие от линии и цветове, се водят от девиза „ Изкуството не възпроизвежда това, което виждаме. То ни кара да виждаме! “, лозунг, повлиял както съвременниците му, по този начин и сюрреалистите му потомци.

Паул Клее притегля вниманието на Уолтър Гропиус, създател на учебното заведение Баухаус във Ваймар – школа, която сплотява изкуството и занаятите. Гропиус кани Клее да преподава там през 1920 г.; През 1922 година се причислява и Кандиски. Там работят дружно с разнообразна група художници, измежду които Йоханес Итен, Лионел Фенингер и Ласло Мохоли-Наги. Уроците на Клей и Кандински спомагат за формализиране на правилата на нереалното изкуство и модерния дизайн. Описанието на Клей на рисунката като „ линия на разходка “, да вземем за пример, въплъщава метода му към творчеството – възкръсване на детайлите на изкуството посредством придвижването на линията, посредством спонтанността и даже посредством магическо блуждаене.

Паул Клее е четец и фен на музиката, с изключение на художник той е и забавен публицист и надарен цигулар. Рикува картините си в темп, стимулиран от модулациите на Моцарт и Бах, или ритъма на стихотворенията на Гийом Аполинер и Райнер Мария Рилке, други близки негови другари.

Силно се интересува от детските рисунки, както и от рикунките на хората, страдащи от психологични разстройства, които той смята за чисти форми на изложение. Той има вяра, че те имат „ силата да виждат “. Интересуват го мощно и йероглифите на африканските езици и изкуство. Едно пътешестване до Тунис с Маке и Луис Молилит през 1914 година надълбоко повлия на Клее, вдъхновявайки богатата му цветова палитра и отличителния език на мистичните знаци, които той развива в хода на своята кариера.

(Paul Klee, 1911)

Линията е точка, отишла на разходка.

Някои очи виждат, други усещат.

Колкото по-ужасяващ става света, толкоз по-абстрактно става изкуството.

Изкуството не възпроизвежда това, което виждаме. То ни кара да виждаме.

Цветът е мястото, където мозъкът ни и Вселената се срещат.

Артистичната задача е да проникне, доколкото това е допустимо в тайните места, където първичният закон зарежда растежа.

Красотата, която може би е неразделна част от изкуството, не е обвързвана с тематиката, а с изобразителното показване. По този метод единствено изкуството може да преодолее грозното, без да го заобикаля.

Изкуство, което изобразява единствено хубостта е като математическа система, която се занимава единствено с позитивните цифри.

Огромна компликация и безспорна нужда е да се стартира от най-малкото.

Децата също имат артистични качества и в тях има мъдрост! Колкото по-безпомощни са, толкоз по-привлекателни са образците, които ни предоставят; и е добре да бъдат непокътнати непокварени от най-ранна възраст.

Fright of a Girl, 1922, Guggenheim Museum, New York